Киберпространство и мрежови комуникации

Пенка Туджарова Ф26813

Познатото ни вече като киберпространство нематериално място концентрира милиони хора да прекарват значителна част от времето си в него. Като термин, „киберпространството”, се споменава за пръв път от Уилям Гибсън в научнофантастичния му роман „Невромантик”, който е публикуван през 1984 г. Веднага след неговото издаване терминът придобива значението на „концептуалното пространство”, където хората си взаимодействат, използвайки компютърно опосредствана комуникация (КОК). Представката „кибер” започва да се прилага широко в различни употреби. Описанията на всичко свързано с КОК създават предпоставка за нови медийни изследвания. Всъщност, основната инфраструктура върху която се изгражда тази вселена на духа вече е изградена от Интернет, онлайн услугите за потребителите и всички възможности на Мрежата.
В съвременния свят комуникацията е ориентирана най-вече към разбиране между хората, от колкото към постигане на хармония и консенсус между членовете на публиката, участващи в комуникационния процес. Разглеждаме факта, че диалогът между индивидите посредством новите комуникационни технологии е по-скоро задочен, отколкото реален. Потвърждение е влагането на различен смисъл в използваните термини и понятия от всеки един участник в комуникационния процес. За да получим пълното разбиране и тотална комуникация трябва да заемем мястото на другия или използваме неговия език, но тогава неговото съществуване като личност ще бъде пренебрегнато. Разглежданата ситуация не позволява да се постигне комуникационната власт, която възниква като резултат от възможностите да се интерпретират и преподреждат събитията. От друга гледна точка, тази интерпретация зависи още и от получателя на информацията, и от посредника (например медия или комуникатор). Непрестанната промяна в мрежовите технологии променя формулирането на нови цели и следването на една по-различна система от ценности на комуникаторите.
Много от нас виждат позитивните аспекти на кибермедиите и смятат, че свободата в Мрежата и възможността за индивидуален контрол над потока от информация ще доведе до промяна в обществото към по-широка информираност и ангажираност. В най-добрия случай виртуалните общества ще стимулират публично обсъждане на проблемите от глобален мащаб. Съществува обаче, една друга група хора, които вярва, че комуникационните канали на Интернет ще доведат до социална фрагментация. Мрежата вече дава възможност на хора с анархистки, социопатични или конспиративни нагласи да насочат своите параноични, ограничени възгледи, да ги задълбочат и предложат пред целия свят чрез „онлайн обединението” докато достигнат до други подобни индивиди. Неотменими принципи на демократичното общество са свободата на словото и на сдружаването. Но не бива да подценяваме вероятността подобни групи с определен психологичен профил да използват Мрежата.