Стратегии, теории, идеи. Философията на комуникацията

Пенка Туджарова Ф26813

Понятието стратегия е въведено в употреба 400 години преди н.е. То се формулира в Древна Гърция и означава „наука и изкуство за управление на военна сила”. Концепциите на стратегическите ситуации и ориентации възникват в Древна Гърция и Древен Китай, а по-късно се усъвършенстват от римляните. Видни практици и теоретици от Средновековието дооформят част от теоретичните постановки, но много от тях не са се променили и до ден-днешен. Единствената промяна е извършена в технологичен план и звучене на самата концепция. Науката и развитието на технологиите създават изключително популярно и дълбоко навлязло в употребата на обществото понятие стратегия, че използването му в чести случаи е неадекватно или не съответства на контекста.
В основата на стратегията стои цялостното всеобхватно познание. Такъв тип знание е високо специализираното и професионално-експертното. Потенциалът на стратегията зависи от нейната основна цел. Тя трябва да концентрира на определено място (организация, институция или общност) интелектуална и технологично информационна енергия. Този заряд трябва да се разпространи във всички посоки и да неутрализират най-вече символните полета, които активно се противопоставят на организацията.
Основните стратегически ориентации са две. Едната е свързана с манипулиране на околния свят, неоповестяване на действия и намерения с цел извличане на максимална изгода. Втората изповядва пълно разкриване и отваряне както за света, така и към самата себе си. Често обаче тази прозрачност и пълна откровеност води до ниско доверие или пълната липса на такова.
В съвременните изследвания и развития на стратегиите се засягат най-вече комуникационните стратегии и в частност се водят задълбочени дискутирания относно компетентността на лидерите при структуриране и организиране на комуникацията с мениджъри, експерти и ключови служители, работещи  в съвременните компании.
В заключение мога да отбележа, че универсална стратегия не съществува. Тя се определя от множество фактори, които са точно определени за конкретната ситуация. Стратегията зависи и от комуникационния контекст, както и от националната култура на обществото. За едни, дадена стратегия може да бъде приета за адекватна и ефективна, а за други същата тази да е нецеленасочена и неефективна. Стратегията се формулира и от предварително модифицирани умствени програми на експертите, но строгото придържане към тях, без останалите елементи на стратегическата ситуация, могат да доведат до провал. Стратегията не може да се обясни или съпостави с една единствена конкретна дума или изречение. Тя е съвкупност от множество компоненти, умения, философия, изкуство и други, които могат да работят единствено и само в синхрон. Те трябва да са обвързани с адекватни действия и бездействия.