Пенка Туджарова Ф26813
Познатото ни вече като киберпространство нематериално място концентрира милиони хора да прекарват значителна част от времето си в него. Като термин, „киберпространството”, се споменава за пръв път от Уилям Гибсън в научнофантастичния му роман „Невромантик”, който е публикуван през 1984 г. Веднага след неговото издаване терминът придобива значението на „концептуалното пространство”, където хората си взаимодействат, използвайки компютърно опосредствана комуникация (КОК). Представката „кибер” започва да се прилага широко в различни употреби. Описанията на всичко свързано с КОК създават предпоставка за нови медийни изследвания. Всъщност, основната инфраструктура върху която се изгражда тази вселена на духа вече е изградена от Интернет, онлайн услугите за потребителите и всички възможности на Мрежата.
В съвременния свят комуникацията е ориентирана най-вече към разбиране между хората, от колкото към постигане на хармония и консенсус между членовете на публиката, участващи в комуникационния процес. Разглеждаме факта, че диалогът между индивидите посредством новите комуникационни технологии е по-скоро задочен, отколкото реален. Потвърждение е влагането на различен смисъл в използваните термини и понятия от всеки един участник в комуникационния процес. За да получим пълното разбиране и тотална комуникация трябва да заемем мястото на другия или използваме неговия език, но тогава неговото съществуване като личност ще бъде пренебрегнато. Разглежданата ситуация не позволява да се постигне комуникационната власт, която възниква като резултат от възможностите да се интерпретират и преподреждат събитията. От друга гледна точка, тази интерпретация зависи още и от получателя на информацията, и от посредника (например медия или комуникатор). Непрестанната промяна в мрежовите технологии променя формулирането на нови цели и следването на една по-различна система от ценности на комуникаторите.
Много от нас виждат позитивните аспекти на кибермедиите и смятат, че свободата в Мрежата и възможността за индивидуален контрол над потока от информация ще доведе до промяна в обществото към по-широка информираност и ангажираност. В най-добрия случай виртуалните общества ще стимулират публично обсъждане на проблемите от глобален мащаб. Съществува обаче, една друга група хора, които вярва, че комуникационните канали на Интернет ще доведат до социална фрагментация. Мрежата вече дава възможност на хора с анархистки, социопатични или конспиративни нагласи да насочат своите параноични, ограничени възгледи, да ги задълбочат и предложат пред целия свят чрез „онлайн обединението” докато достигнат до други подобни индивиди. Неотменими принципи на демократичното общество са свободата на словото и на сдружаването. Но не бива да подценяваме вероятността подобни групи с определен психологичен профил да използват Мрежата.
петък, 5 март 2010 г.
Социални мрежи и социални медии
Пенка Туджарова Ф26813
Терминът „социална мрежа” беше използван първоначално за обхващане на всички интерактивни нови, социални комуникации, които предложи Мрежата. Съществуват дискусии относно съдържанието на понятието „социална медия”, защото високо технологичната революция се различава по своите характеристики от традиционните медии. Въпреки това, можем да кажем, че в зависимост от целите на употребата на тези сайтове, част от тях могат да се определят по-точно като социални медии.
Социалните медии са интернет сайтове със съдържание от различен характер – текст, линкове, снимки и др., което се създава и попълва от самите потребители. Те имат и силата да го разпространяват и популяризират, да го оценяват, да коментират. Примери за социални медии са енциклопедията Wikipedia, енциклопедията на Google – Knol, Digg, tagging, podcast, YouTube, e-Britanica.
Както споменахме съществува известна разлика между социалните мрежи и социалните медии. Докато в социалните медии основното е една информация да достигне до определен кръг хора, в социалните мрежи целта е опознаване, поддържане на комуникация и контакти, работа по определена кауза, взаимна полезност на един бъдещ онлайн или офлайн етап и др. Известни и високо рейтингови социални мрежи са Facebook, професионалната мрежа LinkedIn, Xing, MySpace, Ning.
Популяризирането и разработването на социалните медии и съответния софтуер в медийното пространство се случва през 2004 г. Концептуалното им развитие е непрестанно до наши дни като започва от втората половина на 20-ти век. Първите подобни медии се появяват в началото на 2001 г.. Необходимо е съдържанието на социалните медии да отговаря на определени стандарти, за да бъде публично достъпно. Основната им функция, обаче, е че те осигуряват широк достъп на Интернет потребителите до свободни мрежови ресурси като предлага възможността на всеки един от тях да създава, да твори, да редактира, да провокира, да отговаря и да допълва съдържанието.
Социалните мрежи набират популярност с много бърз темп веднага след появата си в комуникационното пространство. Те започват да оказват значително влияние върху културата на модерното общество, което и ги превръща в атрактивни за капиталови инвестиции. Развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и необходимите ресурси, за да бъдат те изграждани и поддържани, предизвиква бум.
За да имат по-голямо влияние и атрактивност, организациите в този виртуален свят е необходимо да участват активно в разговорите с аудиторията, която фактически контролира съобщенията. Днес еднопосочното разпространение на информация от единен център или медия е само спомен от миналото или с други думи казано, неприлагането на двустранните комуникационни канали и системи би довело до крах всяка организация в съвременния конкурентен консуматорски пазар.
Новите интерактивни медии оказват огромно влияние както в развитието на съвременната култура, така и в междуличностните комуникации. Актуални в момента са блоговете, RSS, Facebook, wikis, Second Life, Podcasts. Тези изобретения въздействат изключително силно върху потребителското поведение в Интернет и се превръщат във водещ критерий при оценяване възможностите на съвременните мрежови технологии.
Съществува мнение, че по принцип тези медии не са социални (само се наричат така), а са основно ориентирани към модерния бизнес, създавайки приходи за водещите компании в бранша като Apple, Facebook, Yahoo, Google в колосални размери, възлизащи на десетки милиони долари. Изследователите обръщат внимание на въздействието на тези медии върху комуникациите за целите на бизнеса и възможността да стимулират иновативността, създаването и споделянето на идеи между експерти и служители. Те твърдят, че без помощта на социалните медии съвременните институции биха били обречени на крах. Ще бъдат преобразени не само комуникациите, но и принципите за използване на компютърните технологии с цел развитие на интелекта и знанието.
Три фундаментални принципа се свързват с новата медия, наречена Web 2.0: общност, взаимодействие и креативност. Някои сред експертите по мрежови комуникации смятат, че Web 2.0. ще бъде доразвита в бъдеще и трансформирана в Web 3.0. Социалната медия от ново поколение ще бъде разработвана от екипа на Тим Бернърс Лий. Дизайнът на информацията на тази по-модерна, висококачествена и съдържателна интерактивна платформа ще акумулира познания, ще бъде ориентиран към семантични структури. Ползването и достъпът до тези нови медийни ресурси ще е възможен чрез аватари или дигитални двойници на хората.
Терминът „социална мрежа” беше използван първоначално за обхващане на всички интерактивни нови, социални комуникации, които предложи Мрежата. Съществуват дискусии относно съдържанието на понятието „социална медия”, защото високо технологичната революция се различава по своите характеристики от традиционните медии. Въпреки това, можем да кажем, че в зависимост от целите на употребата на тези сайтове, част от тях могат да се определят по-точно като социални медии.
Социалните медии са интернет сайтове със съдържание от различен характер – текст, линкове, снимки и др., което се създава и попълва от самите потребители. Те имат и силата да го разпространяват и популяризират, да го оценяват, да коментират. Примери за социални медии са енциклопедията Wikipedia, енциклопедията на Google – Knol, Digg, tagging, podcast, YouTube, e-Britanica.
Както споменахме съществува известна разлика между социалните мрежи и социалните медии. Докато в социалните медии основното е една информация да достигне до определен кръг хора, в социалните мрежи целта е опознаване, поддържане на комуникация и контакти, работа по определена кауза, взаимна полезност на един бъдещ онлайн или офлайн етап и др. Известни и високо рейтингови социални мрежи са Facebook, професионалната мрежа LinkedIn, Xing, MySpace, Ning.
Популяризирането и разработването на социалните медии и съответния софтуер в медийното пространство се случва през 2004 г. Концептуалното им развитие е непрестанно до наши дни като започва от втората половина на 20-ти век. Първите подобни медии се появяват в началото на 2001 г.. Необходимо е съдържанието на социалните медии да отговаря на определени стандарти, за да бъде публично достъпно. Основната им функция, обаче, е че те осигуряват широк достъп на Интернет потребителите до свободни мрежови ресурси като предлага възможността на всеки един от тях да създава, да твори, да редактира, да провокира, да отговаря и да допълва съдържанието.
Социалните мрежи набират популярност с много бърз темп веднага след появата си в комуникационното пространство. Те започват да оказват значително влияние върху културата на модерното общество, което и ги превръща в атрактивни за капиталови инвестиции. Развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и необходимите ресурси, за да бъдат те изграждани и поддържани, предизвиква бум.
За да имат по-голямо влияние и атрактивност, организациите в този виртуален свят е необходимо да участват активно в разговорите с аудиторията, която фактически контролира съобщенията. Днес еднопосочното разпространение на информация от единен център или медия е само спомен от миналото или с други думи казано, неприлагането на двустранните комуникационни канали и системи би довело до крах всяка организация в съвременния конкурентен консуматорски пазар.
Новите интерактивни медии оказват огромно влияние както в развитието на съвременната култура, така и в междуличностните комуникации. Актуални в момента са блоговете, RSS, Facebook, wikis, Second Life, Podcasts. Тези изобретения въздействат изключително силно върху потребителското поведение в Интернет и се превръщат във водещ критерий при оценяване възможностите на съвременните мрежови технологии.
Съществува мнение, че по принцип тези медии не са социални (само се наричат така), а са основно ориентирани към модерния бизнес, създавайки приходи за водещите компании в бранша като Apple, Facebook, Yahoo, Google в колосални размери, възлизащи на десетки милиони долари. Изследователите обръщат внимание на въздействието на тези медии върху комуникациите за целите на бизнеса и възможността да стимулират иновативността, създаването и споделянето на идеи между експерти и служители. Те твърдят, че без помощта на социалните медии съвременните институции биха били обречени на крах. Ще бъдат преобразени не само комуникациите, но и принципите за използване на компютърните технологии с цел развитие на интелекта и знанието.
Три фундаментални принципа се свързват с новата медия, наречена Web 2.0: общност, взаимодействие и креативност. Някои сред експертите по мрежови комуникации смятат, че Web 2.0. ще бъде доразвита в бъдеще и трансформирана в Web 3.0. Социалната медия от ново поколение ще бъде разработвана от екипа на Тим Бернърс Лий. Дизайнът на информацията на тази по-модерна, висококачествена и съдържателна интерактивна платформа ще акумулира познания, ще бъде ориентиран към семантични структури. Ползването и достъпът до тези нови медийни ресурси ще е възможен чрез аватари или дигитални двойници на хората.
Стратегии, теории, идеи. Философията на комуникацията
Пенка Туджарова Ф26813
Понятието стратегия е въведено в употреба 400 години преди н.е. То се формулира в Древна Гърция и означава „наука и изкуство за управление на военна сила”. Концепциите на стратегическите ситуации и ориентации възникват в Древна Гърция и Древен Китай, а по-късно се усъвършенстват от римляните. Видни практици и теоретици от Средновековието дооформят част от теоретичните постановки, но много от тях не са се променили и до ден-днешен. Единствената промяна е извършена в технологичен план и звучене на самата концепция. Науката и развитието на технологиите създават изключително популярно и дълбоко навлязло в употребата на обществото понятие стратегия, че използването му в чести случаи е неадекватно или не съответства на контекста.
В основата на стратегията стои цялостното всеобхватно познание. Такъв тип знание е високо специализираното и професионално-експертното. Потенциалът на стратегията зависи от нейната основна цел. Тя трябва да концентрира на определено място (организация, институция или общност) интелектуална и технологично информационна енергия. Този заряд трябва да се разпространи във всички посоки и да неутрализират най-вече символните полета, които активно се противопоставят на организацията.
Основните стратегически ориентации са две. Едната е свързана с манипулиране на околния свят, неоповестяване на действия и намерения с цел извличане на максимална изгода. Втората изповядва пълно разкриване и отваряне както за света, така и към самата себе си. Често обаче тази прозрачност и пълна откровеност води до ниско доверие или пълната липса на такова.
В съвременните изследвания и развития на стратегиите се засягат най-вече комуникационните стратегии и в частност се водят задълбочени дискутирания относно компетентността на лидерите при структуриране и организиране на комуникацията с мениджъри, експерти и ключови служители, работещи в съвременните компании.
В заключение мога да отбележа, че универсална стратегия не съществува. Тя се определя от множество фактори, които са точно определени за конкретната ситуация. Стратегията зависи и от комуникационния контекст, както и от националната култура на обществото. За едни, дадена стратегия може да бъде приета за адекватна и ефективна, а за други същата тази да е нецеленасочена и неефективна. Стратегията се формулира и от предварително модифицирани умствени програми на експертите, но строгото придържане към тях, без останалите елементи на стратегическата ситуация, могат да доведат до провал. Стратегията не може да се обясни или съпостави с една единствена конкретна дума или изречение. Тя е съвкупност от множество компоненти, умения, философия, изкуство и други, които могат да работят единствено и само в синхрон. Те трябва да са обвързани с адекватни действия и бездействия.
Понятието стратегия е въведено в употреба 400 години преди н.е. То се формулира в Древна Гърция и означава „наука и изкуство за управление на военна сила”. Концепциите на стратегическите ситуации и ориентации възникват в Древна Гърция и Древен Китай, а по-късно се усъвършенстват от римляните. Видни практици и теоретици от Средновековието дооформят част от теоретичните постановки, но много от тях не са се променили и до ден-днешен. Единствената промяна е извършена в технологичен план и звучене на самата концепция. Науката и развитието на технологиите създават изключително популярно и дълбоко навлязло в употребата на обществото понятие стратегия, че използването му в чести случаи е неадекватно или не съответства на контекста.
В основата на стратегията стои цялостното всеобхватно познание. Такъв тип знание е високо специализираното и професионално-експертното. Потенциалът на стратегията зависи от нейната основна цел. Тя трябва да концентрира на определено място (организация, институция или общност) интелектуална и технологично информационна енергия. Този заряд трябва да се разпространи във всички посоки и да неутрализират най-вече символните полета, които активно се противопоставят на организацията.
Основните стратегически ориентации са две. Едната е свързана с манипулиране на околния свят, неоповестяване на действия и намерения с цел извличане на максимална изгода. Втората изповядва пълно разкриване и отваряне както за света, така и към самата себе си. Често обаче тази прозрачност и пълна откровеност води до ниско доверие или пълната липса на такова.
В съвременните изследвания и развития на стратегиите се засягат най-вече комуникационните стратегии и в частност се водят задълбочени дискутирания относно компетентността на лидерите при структуриране и организиране на комуникацията с мениджъри, експерти и ключови служители, работещи в съвременните компании.
В заключение мога да отбележа, че универсална стратегия не съществува. Тя се определя от множество фактори, които са точно определени за конкретната ситуация. Стратегията зависи и от комуникационния контекст, както и от националната култура на обществото. За едни, дадена стратегия може да бъде приета за адекватна и ефективна, а за други същата тази да е нецеленасочена и неефективна. Стратегията се формулира и от предварително модифицирани умствени програми на експертите, но строгото придържане към тях, без останалите елементи на стратегическата ситуация, могат да доведат до провал. Стратегията не може да се обясни или съпостави с една единствена конкретна дума или изречение. Тя е съвкупност от множество компоненти, умения, философия, изкуство и други, които могат да работят единствено и само в синхрон. Те трябва да са обвързани с адекватни действия и бездействия.
Абонамент за:
Коментари (Atom)