В последните няколко години информационното пространство и начините за комуникация между хората се промениха до неузнаваемост. Стандартните медии – вестници, радио и телевизия бавно, но сигурно започват да навлизат в интернет пространството, което изисква голяма промяна в начина, по който комуникират с целевите си публики. Интернет предлага възможност за мигновена обратна връзка между медията и нейните читатели/зрители, което поставя сериозни проблеми пред традиционната журналистика. Фактът, че в интернет наблюдаваме пълна свобода на изразяване и достъп до информацията, както и почти пълната липса на цензура, със сигурност ще повлияе върху начина на представяне на новините и новите продукти на пазара. В по-развитите европейски държави вече се наблюдава интегрирането на технологии, които позволяват лесното и бързо участие на зрители в телевизионни предавания, както и възможността зрителите да наблюдават любимите си програми независимо къде се намират. Пример за такава технология са услугите MeOnTV и мобилната телевизия.
Към момента обаче, всички основни и второстепенни медии в България и по света – независимо дали говорим за печатни, или електронни – разчитат предимно на постъпленията, които получават от реклама за съществуването си. В медийното пространство преобладават платените публикации и интервюта, което до известна степен „замърсява” информацията, която достига до публиките и позволява медийте да служат за „обслужване” на политически и корпоративни интереси.
В този смисъл напоследък се наблюдава „интересната” тенденция някои национални телевизии да проправят път на чалга културата чрез излъчване на концерти и участие на изпълнители от този жанр в най-гледаното време. Изопачаване на истината в нечия полза се наблюдава дори при представянето на обикновените новини, които по принцип не влияят върху обществото като цяло. Като пример ще посоча Случаят с бащата на Мануела Горсова, момичето, което пострада при катастрофата, причинена от Максим Ставийски. В случая информацията за хазартния порок на бащата беше пазена повече от три месеца и изнесена по-малко от месец преди делото на Максим Ставийски с цел да се повлияе на общественото мнение и до известна степен да се омаловажи протеста на бащата.
В днешно време обаче, огромно количество информация е достъпна за обикновените потребители. Истина е и че броят на високо образованите и медийно грамотни хора се покачва непрекъснато. Ето защо е много трудно чрез пропаганда и изкривяване и изопачаване на данните да бъдат убедени големи групи хора в истинността на дадено събитие. За този факт допринасят глобализацията и опита на публиките, пренаситени от многобройните фалшиви рекламни послания и политически лозунги, които неминуемо предизвикват съмнение във всяко ново съобщение, новина или кауза. Пример за това могат да бъдат дори коментарите на новините, публикувани в сайтове като dir.bg, където всеки потребител може да изрази мнението си свободно. В Случая с бащата на Мануела Горсова мнозинството от коментиращите бяха прозрели опита за манипулация и негласната война между двете национални медии БТВ и Нова Телевизия. Поради тази причина цялостното манипулиране на публиките съществува все още в чист вид само в изолирани общества като Китай и Корея, където правителствата и други заинтересовани лица имат възможността да филтрират по-голямата част от информацията, която достига да обикновените хора и да я „пренаписват” изцяло в своя полза. Въпреки това обаче, в почти всички държави по света съществуват ниско образовани прослойки на обществото, които все още са податливи на елементарни медийни внушения и буквално вярват „на всичко, което показват по телевизията”.
Според мен с напредването на технологиите и увеличаването на възможността за достъпно образование и безпроблемна комуникация между хората, медиите все по-трудно ще могат да запазят статуквото си на „четвърта власт”. Един от начините да го постигнат е да повишат качеството и чистотата на информацията, която представят като по този начин спечелят отново доверието на публиката.
2 коментара:
Яна Ангелова, Ф. Н. 46848
За да се разбере, дали медиите ще останат в позицията на „четвърта власт” е важно да се анализират в контекста на новите дигитализирани технологии и на отношенията им с постинформационното общество.
Истинско предизвикателство е да се анализират процеси, които се случват в настоящия момент и не могат да се разгледат от дистанцията на времето. Такава е и ситуацията, в която трябва да се разграничат основните акценти във взаимоотношенията между постинформационното общество, в което живеем и новите дигитални средства за масова комуникация.
Една от фундаменталните промени в следствие на дигитализацията на масмедиите е разчупването на властващия дълги години еднопосочен комуникационен процес, който предполага потребителите да бъдат пасивни получатели на информация, без право на избор или коментар. Тази среда е особено подходяща и за манипулиране на аудиторията, която няма достъп до различна гледна точка от представяната и няма възможност за алтернативен избор. С навлизането на новите технологии се променя това статукво и потребителят се превръща в субект, управляващ сам информационния поток според своите нужди и нагласи, дава му се възможност за избор чрез двупосочна комуникация.
В модерното постинформационно общество дигиталните средства за комуникация позволят силна индивидуализация на информацията и често аудиторията е един единствен човек. Възможността за строгото и профилиране, според конкретните изисквания на отделния потребител, дава възможност на мислещите хора да се отделят от инертната маса и да си спестят ненужните, изпразнени от съдържание потоци информация, за сметка на данните, от които наистина се интересуват. Така медиите загубват своя масов характер, а с него и възможността да налагат определено мнение или тенденция на пасивна и лесно манипулируема аудитория.
Дигитализираните средства за информация изваждат на преден план интерактивността, възможността за обратна връзка. Потребителят не просто може да коментира и да дава мнение за ставащото, но и самият той се превръща в автор, в активен субект “творящ” новини, в активен анализатор и коментатор и така активно участва в комуникационния процес. Постинформационното общество провокира и дава поле за изява на едно ново поколение от мислещи, дейни и социално ангажирани хора, които не са просто публика, а равноправни участници. Единственият недостатък на тази творческа свобода е трудното определяне на конкретно авторство, само в блоговете е възможно да се говори за авторски права на конкретна личност, но дори и тогава е възможно да се злоупотреби с тях, тъй като във виртуалното пространство никой не е застрахован от чужди посегателства (въпреки усилията, които се полагат в тази посока).
Новите дигитализирани, нелинейни средства за обмен на информация постепенно модифицират към своите специфики традиционните медии - преса, радио и телевизия и ги пригаждат към актуалните нужди на потребителите, а тези, които не успяват да се адаптират към постоянно променящите се технически нововъведения, биват изтласкани от медийния пазар.
Дали индивидуализираните дигитални медии ще продължат да се титулуват и да носят смисъла на понятието “четвърта власт”, завещано им от традиционните медии, зависи до голяма степен от това, доколко ще се развие и утвърди т.нар. гражданска журналистика. Ако активните, мислещи и дейни потребители на новите технологии се превърнат в будно гражданско общество с ясна позиция, то те биха могли да бъдат достоен продължител на “четвъртата власт” и да бъдат до голяма степен независими от изпълнителната, законодателната, съдебната, а защо не и от капиталовата власт. Но дали ще се осъществи това преструктуриране в новата медийна действителност, само времето ще покаже.
Ще останат ли медиите със статута на „четвърта власт”?
Живеейки на границата между два века, медиите са основна част от нашето битие и аз честно казано не си представям живота без информацията, която получавам ежечасно от средствата за масова комуникация.Когато съм информирана съм част от света, имам възможност да изразявам мнението си, знам как се чувстват и реагират хората във всяка точка на света.Това е изключително ценно за мен, но не ставаме ли “роби” на тази информация?
Известен е факта, че обществата с ниска култура и образование са по-лесно податливи на пропагандни влияния, а в модерното ни общество и информацията, която ни залива отвсякъде, трябва да имаме много сериозен филтър на това, в което да вярваме.Вече не е достатъчно “казаха го по телевизията” или “пише го във вестниците” да означава 100% истина.За съжаление все още голяма част от хората наистина безрезервно се доверяват на новините на една или друга телевизия, без да вземат пред вид какво дялово участие в други фирми имат нейните собственици и не подозират как информация може да се опорочи.За пример ще дам телевизия БТВ, за която от както съществува, всяка зима просто няма друг зимен курорт освен Банско.Информация какво се случва по планините ни се получава само за това място-места като Боровец, Пампорово и други не съществуват.И това е така защото по проверена информация един от управляващите телевизията има участие и във вече споменатия курорт.Безспорен пример за изкривяване на информация, за медийно “замърсяване”.
Ситуацията се усложнява още повече, когато помислим и за многобройните реклами в медиите.Някои от тях съществуват само на базата на добрите си рекламодатели.Факт, който не вярвам някой да оспори, и мисля че ще се съгласите-не говори добре за репутацията на една медия.Така никога не можеш да бъдеш сигурен кой какви интереси има.
В есенната конференция “Медийна и ПР грамотност”, която посетих с огромен интерес се засегна темата за блоговете и т.нар. “жълти” вестници.Журналистът Иво Инджев изказа мнение, което мен искрено ме разтревожи.Той сподели, че напоследък, може да даде интервю, което не е изкривено от редактора след печат само в такива издания.Тези, които наричат себе си “сериозни” медии изрязват цели пасажи с думите му или ги преработват по начин, по който им е удобно.Това означава, че “четвъртата власт” е взела да си позволява твърде много в обслужването на един или друг интерес.
Тъй като в днешно време е немислимо да говорим за закон за медиите или за каквато и да било цензура, тя трябва да идва от самите нас.В това какво ние приемаме или отхвърляме, кой канал избираме, кой вестник купуваме, кое радио слушаме.За себе си аз съм решила този проблем като не гледам българска телевизия, слушам online радио и чета вестници и списания, които наистина са доказали качеството си на информация и безпристрастност.
Тази само-цензура ако мога така да я нарека, обаче идва само с повишаването на нивото на образование и медийна грамотност-изключително важни фактори според мен в днешно време, за да не бъдеш част от масовата култура, предразположена към пропаганда.Само така можеш да отсееш, кое е истинска информация и кое цели да те подведе по един или друг начин.
В този смисъл медиите в постинформационното общество не биха могли да бъдат “четвърта власт” ако има повече хора, които държат на своята медийна и не само грамотност.Защото истинската функция на управляващите и властта на една държава и едно общество, която ние гражданите, а и управляващите все по-често забравят е да бъде в услуга на народа, а не да управлява “сляпо”.
Публикуване на коментар