Панаирите - Яна Ангелова F 46848

Яна Ангелова F 46848

Провокирана от въпроса, дали в България могат да се организират успешно музикални награди, реших да предложа и един анализ доколко професионално се организират и един друг вид събития, а именно панаира на книгата.
В периода между 3-7 декември 2008 г. в НДК се проведе 27 издание на Софийския международен панаир на книгата. Негови организатори са Асоциация “Българска книга”, Столична община и Национален дворец на културата. За първи път в историята на панаира , изложението има специален гост- Руската федерация, на която беше отделен цял етаж за представянето на 30 издателства и срещи с руски автори. Този акцент е последната изява на годината на Русия у нас.
За поредна година медийни партньори на панаира са БНТ, БНР, БТА и вестник “24 часа”. Освен от тях, събитието бе подробно отразено от почти всички електронни и печатни медии в страната: BTV, NTV, Дарик, Стандарт, Труд, както и от множество интернет издания- http://www.vsekiden.com/; http://news.ibox.bg; http://www.avtora.com/; http://www.dnevnik.bg/; www. Novini.com; focus-news.net и др.
Провеждането на панаира беше добре разгласено предварително, като особено успешни мога да определя рекламите за събитието във всички мотриси на метрото и разлепването на афиши по възлови кръстовища в София, където възможността рекламата да достигне до максимално повече хора е най-голяма. Напълно адекватно и далновидно е и решението на организаторите да пуснат покана за събитието сред потребителите на популярната социална мрежа Facebook, където т. нар. Event request, се разпространява лавинообразно в много кратки срокове и то без да се заплаща нищо за него.
На самия вход на Двореца на културата бе поставен голям транспарант с добра видимост, който оведомяваше за провеждането на панаира и неговите медийни партньори. На две каси в предверието се заплаща билет за вход на панаира, на стойност 1 лев. Въпреки, че входната такса беше символична, повечето хора бяха неприятно изненадани от наличието и, което е обичайна практика на всички изложения и според мен не би трябвало да представлява причина за дискусии (пример- Международния изложбен център винаги има вход, независимо от изложенията, които се провеждат в него и стойността му винаги е минимум 5 лв.).
В централното фоайе на Двореца на културата беше отделен специален щанд за информация, която обаче се оказа до известна степен платена, тъй като програмата със събитията на панаира, се получава срещу 1 лев. Това странно решение на организаторите, определено не е коректно и провокира заслужени критики от посетителите. Освен от жената на мястото за информация, друг начин за ориентиране на местоположението на отделните издателства са двете табла в двата ъгъла на фоайето, на които по азбучен ред са изброени участващите издателства, номера на щанда им и на кой етаж са разположени. На всеки етаж също има такива табла с номерата на щандовете на издателствата на съответното ниво. Въпреки оказателните табели обаче на посетителите не бе спестено лутането из етажите и търсенето на определено издателство, тъй като разположението на щандовете следва странна логика, ясна може би само на организаторите.
Представянето на отделните издателства до голяма степен зависещо от самите тях и от книгите, които предлагат, е доста противоречиво и лутащо се между такива с лошо подредени щандове, малко хора и скучаещи продавачи, и такива, открояващи се с голяма тълпа и функционално и естетически подредени щандове. Впечатление правят издателство “Сиела”, на чийто щанд присъства писателката Людмила Филипова, която лично раздава автографи на книгите си и издателство “Бард” със своя тематично подреден и богат щанд. Всички издателства предлагат книгите си с отстъпка между 10 и 30%, а някои предлагат и по-стари издания на цена от 5 лева, което провокира силно струпване на хора в определените за това места.
Събитията, организирани в рамките на панаира, правят впечатление със своята интензивност и разнообразност- двудневна национална кръгла маса “Общество-четене-книга”, поставяща различни актуални въпроси по темата, както и множество по-малки “събития в събитието”-литературни четения, срещи с български и чужди писатели, конкурси, изложби, представяния на книги и др., като някои от тях се провеждат и извън НДК. Въпросът е колко хора са информирани за тези прояви, при положение, че програмата със събитията е платена, а това до голяма степен е възпрепятствало много хора да се запознаят с нея. Както в последствие става ясно някои от организираните събития (като четенето на Алек Попов) не се осъществяват поради неясни причини и аудиторията не е осведомена предварително за това. Така остава под въпрос, доколко успешно са се провели въпросните активности и дали са събрали достатъчно заинтересована публика.
Като цяло 27 Софийски международен панаир на книгата успя да провокира много почитатели на книгата да го посетят с доста активна рекламна кампания. Но в организационно отношение се забелязват редица пропуски като липсата на условия за придвижване на хора в неравностойно положение (което до голяма степен е и отговорност на самия Дворец на културата), объркващото и хаотично разположение на щандовете и недостатъчната реклама на събитията, организирани в рамките на панаира, като една от причините е фактът, че програмата не се разпространява безплатно, а се заплаща, което противоречи на всякаква логика. Въпреки тези неточности на организаторите, изложението може да се определи като успешно, което се забелязва и от ежегодната тенденцията за увеличаване на посетителите и на самите участници в панаира.