четвъртък, 29 януари 2009 г.

Могат ли медиите да останат "четвъртата власт" в днешния технологичен свят?

В последните няколко години информационното пространство и начините за комуникация между хората се промениха до неузнаваемост. Стандартните медии – вестници, радио и телевизия бавно, но сигурно започват да навлизат в интернет пространството, което изисква голяма промяна в начина, по който комуникират с целевите си публики. Интернет предлага възможност за мигновена обратна връзка между медията и нейните читатели/зрители, което поставя сериозни проблеми пред традиционната журналистика. Фактът, че в интернет наблюдаваме пълна свобода на изразяване и достъп до информацията, както и почти пълната липса на цензура, със сигурност ще повлияе върху начина на представяне на новините и новите продукти на пазара. В по-развитите европейски държави вече се наблюдава интегрирането на технологии, които позволяват лесното и бързо участие на зрители в телевизионни предавания, както и възможността зрителите да наблюдават любимите си програми независимо къде се намират. Пример за такава технология са услугите MeOnTV и мобилната телевизия.

Към момента обаче, всички основни и второстепенни медии в България и по света – независимо дали говорим за печатни, или електронни – разчитат предимно на постъпленията, които получават от реклама за съществуването си. В медийното пространство преобладават платените публикации и интервюта, което до известна степен „замърсява” информацията, която достига до публиките и позволява медийте да служат за „обслужване” на политически и корпоративни интереси.

В този смисъл напоследък се наблюдава „интересната” тенденция някои национални телевизии да проправят път на чалга културата чрез излъчване на концерти и участие на изпълнители от този жанр в най-гледаното време. Изопачаване на истината в нечия полза се наблюдава дори при представянето на обикновените новини, които по принцип не влияят върху обществото като цяло. Като пример ще посоча Случаят с бащата на Мануела Горсова, момичето, което пострада при катастрофата, причинена от Максим Ставийски. В случая информацията за хазартния порок на бащата беше пазена повече от три месеца и изнесена по-малко от месец преди делото на Максим Ставийски с цел да се повлияе на общественото мнение и до известна степен да се омаловажи протеста на бащата.

В днешно време обаче, огромно количество информация е достъпна за обикновените потребители. Истина е и че броят на високо образованите и медийно грамотни хора се покачва непрекъснато. Ето защо е много трудно чрез пропаганда и изкривяване и изопачаване на данните да бъдат убедени големи групи хора в истинността на дадено събитие. За този факт допринасят глобализацията и опита на публиките, пренаситени от многобройните фалшиви рекламни послания и политически лозунги, които неминуемо предизвикват съмнение във всяко ново съобщение, новина или кауза. Пример за това могат да бъдат дори коментарите на новините, публикувани в сайтове като dir.bg, където всеки потребител може да изрази мнението си свободно. В Случая с бащата на Мануела Горсова мнозинството от коментиращите бяха прозрели опита за манипулация и негласната война между двете национални медии БТВ и Нова Телевизия. Поради тази причина цялостното манипулиране на публиките съществува все още в чист вид само в изолирани общества като Китай и Корея, където правителствата и други заинтересовани лица имат възможността да филтрират по-голямата част от информацията, която достига да обикновените хора и да я „пренаписват” изцяло в своя полза. Въпреки това обаче, в почти всички държави по света съществуват ниско образовани прослойки на обществото, които все още са податливи на елементарни медийни внушения и буквално вярват „на всичко, което показват по телевизията”.

Според мен с напредването на технологиите и увеличаването на възможността за достъпно образование и безпроблемна комуникация между хората, медиите все по-трудно ще могат да запазят статуквото си на „четвърта власт”. Един от начините да го постигнат е да повишат качеството и чистотата на информацията, която представят като по този начин спечелят отново доверието на публиката.

Можем ли в България да организираме музикални награди на световно ниво?

На 9 октомври 2008 година в зала 1 на Националния Дворец на Културата се проведе церемонията по връчване на Наградите на десетилетието на музикалната телевизия ММ. Медийни партньори на събитието бяха Нова Телевизия, Диема Вижън, радио ФМ +, списанията Max, Тя, Story, Capital Light, Блясък, вестник Стандарт и интернет сайтовете Avtora.com и Dir.bg, като на 11 октомври от 15.30 часа по Нова Телевизия беше излъчен запис на церемонията.

Медийното отразяване на наградите преди и след церемонията беше наистина на много добро ниво – в повечето големи и посещавани български интернет портали и сайтове можеше да се намери реклама и информация за събитието, но особено добро впечатление ми направи специално създадения сайт - http://nagradite.mmtv.bg/, на който преди самата церемония можеха да се намерят новини, а след нея пълен обзор на Наградите, номинираните, наградените, история, както и множество снимки и видео от събитието. Лично за мен, сериозен пропуск е липсата на форум и възможност за оставяне на коментари в сайта. Възможността феновете и зрителите да споделят своите впечатления, препоръки и коментари със сигурност би помогнало доста на организаторите при планирането на следващото награждаване и организацията на събития свързани с телевизия ММ като цяло.

Наистина доброто медийно отразяване и агресивната рекламна кампания успяха да провокират интерес у хората, което естествено е успех за организаторите. Но прекалените обещания за нещо уникално и невиждано досега до известна степен заблудиха зрителите и създадоха у тях нереалистични очаквания за самата церемония, която не се различаваше особено от традиционните Годишни Награди на Телевизия ММ.

Желаещите да си закупят билети за Наградите можеше да го направят както в касите на Националния Дворец на Културата, така и в сайта www.eventim.bg, което бе един наистина добър ход от страна на организаторите, тъй като повечето млади хора(каквито са и феновете на телевизия ММ) предпочитат бързо и лесно да се сдобият с билет по електронен път, вместо да прекарат часове на някоя опашка. Организацията на входа на НДК и входовете на зала 1 не беше блестяща, но все пак присъстваха хора, които проверяваха билетите и поканите на пристигащите зрители и при нужда ги упътваха към местата им.

Изцяло по правилата, точно пред сцената, имаше обособена ВИП зона, където бяха местата на номинираните изпълнители и почетните гости на церемонията.

За моя приятна изненада и доста нетипично за българския шоубизнес, церемонията започна навреме. Недопустима грешка за церемония от този тип бе оставянето на вратите на залата отворени почти през цялото „шоу” което създаваше суматоха около изходите и разсейваше и дори дразнеше близко седящите зрители.

Водещи на церемонията бяха Ася – едно от лицата на телевизия ММ и популярният актьор Иван Бърнев. Сценарият беше стандартен за Музикални награди и като цяло водещите се справиха добре с успешните и не-дотам хрумвания на сценаристите. Естествено не се размина и без обичайните технически гафове, които обаче Ася и Иван се опитаха да прикрият с приятна доза чувство за хумор.

Оформлението на сцената и декора като цяло бяха интересни и сполучливи, но голям недостатък на церемонията бе, че с малки изключения (Ъпсурт и Дичо) изпълнителите пееха на плейбек.

Като наистина добра и оригинална мога да окачествя идеята за представянето на всяка една от категориите с номинация като късометражен филм. Филмите бяха 10 на брой и представяха по оригинален и нетрадиционен начин развитието на българската музика от създаването на Телевизия ММ.

Относно присъстващите ВИП личности и артисти, на мен лично доста лошо впечатление ми направи поведението на номинираните певци и най-вече Графа, който демонстративно напусна залата заедно със своята приятелка, минути след като беше получил наградата си, което е демонстрация на неуважение както към организаторите, така и към зрителите на Наградите. Друг неприятен момент беше не дотам адекватното и професионално поведение на някои от наградените, което демонстрираха при получаване на наградите си.

Особено неприятно усещане у мен остави опита на някои от звездите и раздаващите награди да превърнат събитието в „Анти чалга пропагандата”. Въпреки че, не одобрявам този стил музика, не смятам за уместно такава церемония да се превръща в подобие на митинг или футболен мач, на който да скандираме „да“ за нашия отбор и да сипем обиди срещу опонентите. Непрекъснатото напомняне, макар и негативно, за този стил музика според мен създава допълнителен интерес и любопитство у хората към нея. Това по никакъв начин не помага за популяризирането на българската музика и само засилва контраста между добре спонсорираните проекти на поп-фолк изпълнителите и по-скромните клипове и турнета на качествените изпълнители. Личното ми мнение е, че звездите трябва да се съсредоточат не върху „оплюването“ на конкуренцията, а върху подобряването на качеството на музиката и клиповете, които правят, за да привлекат повече фенове, спонсори и професионалисти, които да работят с тях.

Като цяло впечатленията ми от ММ Награди на Десетилетието са положителни. Церемонията естествено имаше своите недостатъци, но трябва да се съобразим с факта, че все пак такива награди се раздават за първи път в България и опитът на повечето работещи в тази област все още не е на световно ниво. С чиста съвест обаче, мога да кажа, че според мен Телевизия ММ постави едно наистина добро начало и ако занапред организаторите се вслушват в градивните критики на зрителите и феновете, могат много скоро да постигнат наистина уникални и „невиждани до сега” спектакли.